The different people, the different cages

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • The different people, the different cages

      When I was at the same age as the Universe, I took the sky. I didn't feel not only did I feel the pain of childbirth. A pain, looking out into space, but I was breathing. It was enough. I was before I was born and born prematurely. The Dawn of the World breathed heavily, but I only know this air. At that time, the Shadows were telling me stories about the goodnight, and I thought life would happen between my people. I was just a little snowball banging on the pavement in the sunshine. Then I turned to the world, the Darknesses were still there.
    • Чужд си ми

      Много си ми чужд - като мръсна чиния, като овехтяла обувка, близо до контейнера за боклук.
      Чужд си ми, не те познавам.
      Времето ми за опознавания мина. Времето да те разбирам и обичам - също.
      Чужд си ми, толкова си ми чужд.

      Остани си в твоя свят, остани си. Огради се с яки стени и бетонни зидове, вгради се в железните порти, отдай се на вкаменяването, седни на мрачния си стол и не очаквай светли поличби.

      Времето за сбогувания е изтекло.
    • Никога не можах и не успях да ти кажа колко те обичам и защо те обичам.
      Няма да успея и сега.

      И след 100 години на самота, отново няма да успея да премина границите между теб и мен.
      Но пък разбрах едно -- проблемът не е у теб, границите са мои, часовникарят съм била винаги аз. Тик-так, Тик-так.

      Обичах те, много те обичах, така те обичах, че исках да забравя дори за себе си, толкова те обичах. Но на теб това не ти бе достатъчно - всеки от вас бе влюбен в нещо, което не бях аз - беше влюбен в мечтата си за мен. В някаква измислена свобода на мой гръб, на гърба на страхливци, които никога не успяха да бъдат свободни и да подишат свободно .. .чист въздух.

      Бяхте влюбени в това да бягате от себе си и за удобство намерихте име на това бягство - моето. Единият избяга далече, мислейки се за герой на роман от Емили Бронте, но романтизмът някак си умря, защото тогава нямах време да мисля за романтичните чувства на този мъж, а преминавах гари в Германия, гладна и боса. Качвах се и слизах, качвах се и слизах. Вървях пеша, качвах се на стоп по магистралите, беше смешно.

      Другият и без това бе изгубен, защото се бе предал преди да е опитал от бягствата на затвора.

      Но знаете ли, вие ме научихте на нещо.
      Аз зная, че това бе репетиция за всичко, което ми предстои. Научих се да чакам търпеливо.
      Да дочакам този, който ще ме види, каквато съм.