Pinned Тълкуване на сънища

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • wolf wrote:

      Moon wrote:

      Аз сънувах няколко дни подред. Като се събудя ,си спомням всичко, но вече съм забравила повечето подробности.
      Не знам дали беше на 31-ви през нощта точно, но ясно помня само един сън. Бях дълбоко под водата - почти на дъното на океана, сама. Нямах идея как съм попаднала там. Механично се паникьосах, че трябва да изплувам, защото ще се удавя. Започнах да плувам и да ритам нагоре, но се движех адски бавно. В цялата си паника не бях забелязала , че не се задушавам. Странно. Поемах си въздух под водата без да вдишвам даже. Само това помня. Осъзнах, че изглежда безнадеждно, но не е. Че мога да дишам.
      Това беше един от най-редовните ми сънища преди време, но не съм го сънувала от доооста време насам.Конкретно частта със задушаването и накрая от невъзможност да се добереш до горе се учиш да дишаш под водата, в неестествена среда.
      Сънят е доста буквален.
      И аз съм го сънувала това преди време - гмуркам се в океана, свършва ми кислорода в бутилката, но някак - продължавам да дишам под вода. След този сън (повтарящ се няколко пъти), последваха значими промени :) .
    • wolf wrote:

      Moon wrote:

      Аз сънувах няколко дни подред. Като се събудя ,си спомням всичко, но вече съм забравила повечето подробности.
      Не знам дали беше на 31-ви през нощта точно, но ясно помня само един сън. Бях дълбоко под водата - почти на дъното на океана, сама. Нямах идея как съм попаднала там. Механично се паникьосах, че трябва да изплувам, защото ще се удавя. Започнах да плувам и да ритам нагоре, но се движех адски бавно. В цялата си паника не бях забелязала , че не се задушавам. Странно. Поемах си въздух под водата без да вдишвам даже. Само това помня. Осъзнах, че изглежда безнадеждно, но не е. Че мога да дишам.
      Това беше един от най-редовните ми сънища преди време, но не съм го сънувала от доооста време насам.Конкретно частта със задушаването и накрая от невъзможност да се добереш до горе се учиш да дишаш под водата, в неестествена среда.
      Сънят е доста буквален.
      Да, при мен също се повтаряше често преди години. Само че тогава усещах как се задушавам, паника, ужас.
      Последният път обаче сякаш мозъкът ми се паникьосваше, но не и тялото. То беше напълно спокойно. Като се събудих се замислих, че може би напоследък греша като рационализирам всичко. Не се доверявам толкова на инстинктите и интуицията си, а само на преценката и рацио-то. И нещата винаги не само че изглеждат по-зле, но и се прецакват грандиозно. Не знам защо, но този паралел направих.
    • Moon wrote:

      wolf wrote:

      Moon wrote:

      Аз сънувах няколко дни подред. Като се събудя ,си спомням всичко, но вече съм забравила повечето подробности.
      Не знам дали беше на 31-ви през нощта точно, но ясно помня само един сън. Бях дълбоко под водата - почти на дъното на океана, сама. Нямах идея как съм попаднала там. Механично се паникьосах, че трябва да изплувам, защото ще се удавя. Започнах да плувам и да ритам нагоре, но се движех адски бавно. В цялата си паника не бях забелязала , че не се задушавам. Странно. Поемах си въздух под водата без да вдишвам даже. Само това помня. Осъзнах, че изглежда безнадеждно, но не е. Че мога да дишам.
      Това беше един от най-редовните ми сънища преди време, но не съм го сънувала от доооста време насам.Конкретно частта със задушаването и накрая от невъзможност да се добереш до горе се учиш да дишаш под водата, в неестествена среда.Сънят е доста буквален.
      Да, при мен също се повтаряше често преди години. Само че тогава усещах как се задушавам, паника, ужас.Последният път обаче сякаш мозъкът ми се паникьосваше, но не и тялото. То беше напълно спокойно. Като се събудих се замислих, че може би напоследък греша като рационализирам всичко. Не се доверявам толкова на инстинктите и интуицията си, а само на преценката и рацио-то. И нещата винаги не само че изглеждат по-зле, но и се прецакват грандиозно. Не знам защо, но този паралел направих.
      Накрая съня се развива до момента, в който за теб става естествено да дишаш под водата. Т.е. имаш как да го кажа... сънна памет и знаеш: о, аз мога да дишам под вода всичко е ок.
      Което реално значи, че до толкова си привикнала вече към това, че не ти прави и впечатление вече. Аз мисля, че съня при мен спря не защото не се налага да "дишам" под водата, а защото вече не приемам тези сложности и проблеми по същия начин. Градация по някакъв начин.
      Скоро и за теб ще спре, спокойно :)

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Сънувах го натрапчиво като тийейджърка. После спря с години. Появи се отново точно покрай Синята Луна. Явно е време за промени и ново начало. ^^ Покрай тази дискусия ме светна за това.
    • Moon wrote:

      Сънувах го натрапчиво като тийейджърка. После спря с години. Появи се отново точно покрай Синята Луна. Явно е време за промени и ново начало. ^^ Покрай тази дискусия ме светна за това.
      Ох да, точно в тийн годините яко ме преследваше и мен, адска досада. Заедно с летенето, ама летенето беше яко, малко ми е тъжно че вече не го сънувам тоя сън...

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • wolf wrote:

      Moon wrote:

      Сънувах го натрапчиво като тийейджърка. После спря с години. Появи се отново точно покрай Синята Луна. Явно е време за промени и ново начало. ^^ Покрай тази дискусия ме светна за това.
      Ох да, точно в тийн годините яко ме преследваше и мен, адска досада. Заедно с летенето, ама летенето беше яко, малко ми е тъжно че вече не го сънувам тоя сън...
      Оф, аз тогава много кошмари сънувах. Най-честите бяха винаги свързани със ситуация,в която някой ме гони да ме изнасили/убие и аз се опитвам да избягам, но краката ми тежат и едвам се движа.

      Имаше един сън ,който до ден днешен помня. Като криминален сериял направо. Нощно време се прибирам през парка до нас и някакъв мъж в тъмното тръгна след мен. Аз усещах, че иска да ме изнасили и започнах да бягам, направо се мъчех, сякаш краката ми са по 1 тон. Опитвах да викам, но не излизаше звук. Накрая стигнах до изхода на парка и видях полицейска кола. Изпищях едвам за помощ и от колата слезе същият мъж, който ме преследваше през цялото време. Тогава се събудих. В ужас. Тогава нямах никаква идея как да интерпретирам тези сънища, но почти постоянно сънувах подобни неща.

      Също и смъртта/погребението на родителите ми или на приятеля ми. Толкова силна мъка усещах в тези сънища, направо като истинска. Когато се будех ,не знаех кое е истина и като се опомнех, благодарях през сълзи, че съм сънувала.

      Такива работи. За щастие повечето подобни изчезнаха с годините. От последните сънувам още веднъж, дваж в годината, но не им се впрягам чак толкова.
    • Не знам дали е от Луната, защото се случи вчера, аз по принцип не си помня сънищата.
      Но вчера изведнъж се събуждам, сепвам се, въпреки че беше към 6 и първата ми мисъл е, че нещо се е случва с баба ми. Просто тази мисъл ме шибна в главата.
      Малко след това се обадих на майка ми и тя каза - да, откараха я в болницата преди час и е в интензивното.



      Иначе такива сънища тип летене, съм имала доста, много е приятно. Хем приятно, хем страшно. Не винаги става въпрос за летене, но понякога е с кола/самолет, винаги скоростта е много бърза, винаги си на косъм да стане нещо, но преодоляваш препятствията.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Дълго време сънувах змии - постоянно присъставаха в сънищата ми. Снощи сънувах нещо различно - сънувах, че се нося на крилете на огромен орел. Под нас беше морето или океана - виолетов на цвят, нереален. Орелът ми каза: "ти обичаш птиците, затова реших да ти помогна. Ще те избавя от змиите, аз се храня с тях." Тогава от дълбините изплува змия, но орелът я сграбчи, разкъса я и я захвърли обратно в океана.

      После чух като някакъв шепот - "отиди отвъд ума, отвъд ума. Тогава змиите ще са безсилни...".
    • Kalika wrote:

      Дълго време сънувах змии - постоянно присъставаха в сънищата ми. Снощи сънувах нещо различно - сънувах, че се нося на крилете на огромен орел. Под нас беше морето или океана - виолетов на цвят, нереален. Орелът ми каза: "ти обичаш птиците, затова реших да ти помогна. Ще те избавя от змиите, аз се храня с тях." Тогава от дълбините изплува змия, но орелът я сграбчи, разкъса я и я захвърли обратно в океана.

      После чух като някакъв шепот - "отиди отвъд ума, отвъд ума. Тогава змиите ще са безсилни...".
      Пушекът от сънищата се надига ...
      хавайска поговорка :)
    • Иве, по принцип не пиша за сънищата си, но миналият ден когато писа че армията е тук, ти казах че имам нужда от тях, по точно писах, че имам храна за тях, бях искрена до болка... Снощи сънувах нещо, толкова реално, незнам дали е това, което мисля и ми себиска или е просто сън и моя фантазия...
      Сънувах как стоя като в една пустош, като свечеряване, залез, нощта настъпваше, беше червено небето, както са показвали Марс пи филмите и нашествие на създания от други вселени. Земята беше като след апокалипсис, нямаше нищо живо като трева, дървета, храсти... нищо... Само големи камъни, пясък, пръст, но такава една суха, вкаменена, не хубава почва... И аз стоях на един голям камък и гледах как идват, вееше вятър, косата ми се вееше... Бях там и ги очаквах, виждах ги как идват, като сенки, като създания, черни или много тъмно кафяви, но от червеникавата светлина на небето изглеждаха черни, толкова много, до мен застана един беше голям, попитах се на какво прилича, исках да направя асоциация, че да мога да го обясня или опиша после, казах си на летяща маймуна, но реално , не беше така- беше голям, с голяма и дълга и силна опашка окосмени с гъста козина, но на допир няма да е твърд косъма, с криле които наподобяват тези на прилеп, но големи като за тялото им, главата съразмерна за тялото, също окосмена, скочи на камъка по отстрани на мен и ме гледаше, тогава разбрах, че той е главатаря, защото чувах - "това е главатаря" но не на бг език, а телепатично, защото те свистяха някак, не говорят... Тогава се запитах, дали съм защитена от тях, не чувствах страх, а напротив приветствах прииждането им, усетих че ме заобикалят и едва ли не ме вардят, или може би не ми обръщаха внимание, минаваха покрай мен и никой не ме закачаше, едни ме поглеждаха, други не... Не мога да го опиша с думи... Всичко е толкова реално пред очите ми... Главатаря и ме погледна и тръгна със силен скок... Когато започна дъня ми той почти веднага застана на другия камък до моя но леко по напред беше камъка от дясната ми страна, така че се виждахме без да се налага да извъртаме глава, след това се почувствах сигурна и спокойна, защото сякаш показваше , че аз не съм им "в менюто" да кажа, а напротив имах щит, знаех си и се подсмихнах леко, че ти си ме защитила , той ме знаеше Главатаря... Мислено им показвах, хората особено една, къде да идат...
      Незнам Иве дали беше просто сън, но едва ли... Още усещам как ми се изпълни душата като идваха, прииждаха, безброй много... Усещах силата им, те са много и много силни и много гладни...

      Приличах на индианка, с такива дрехи също...
      Не бях руса, бях с черна коса...но си бях аз.
    • Здравейте!Тази вечер сънувах котка която имаше на брадата ларви.Бях заедно с един мъж.Той държеше котката ,а аз извадих ларвите.Първата беше доста голяма ,а втората беше доста по-малка.Като цяло се чувствах доста спокойно.
    • Здравейте! Искам да споделя с Вас, който не мога да разтълкувам, но ме тревожи. Сънувах, че правя любов с мъж, с когото имах отношения преди години и не съм виждала от поне 3 г. Това се случваше навън - пред входа на кооперацията, в която живея. Баща ми се показа на прозореца и ни видя. Аз грабнах някакви дрехи и полугола и хванала за ръката мъжа, се скрих в съседния вход. Клекнала и скрита, видях през прозореца на стълбището, че баща ми изскочи разярен от входната врата с брадва в ръката. Към него се появиха няколко от котките, които живеят пред блока (мисля, че 3). Една от тях живее във входа ни, много я обичаме и купуваме котешка храна специално за нея. Тази котка приближи към него, за да му се погали, а той я съсече с брадвата. 2 или 3 пъти. Бях ужасена. Така и се събудих - с ужас и безпокойство, което ме държи цял ден.
      Моля за Вашите тълкувания и предположения.
      Котката е черно-бяла.
    • Какво мислите за следните сънища на една и съща жена:

      Тя сънува, че е облечена в булчинска рокля, ушита от този, когото обича в реалния живот (но не са заедно). Постепенно започват да се оформят кървави рани под формата на кръст на гърдите й. Накрая всичко избухва в пламъци.

      Сънувала, че говори с двама ангели – единият бил с черна коса, а другият с руса. Разказвали й за Господ и как общуват с него: общували без думи и той знаел всичко за всеки. Изведнъж единият ангел по спешност трябвало да си тръгне, господ го извикал. Жената отчаяно се молела да остане и започнала да плаче. Ангелът се усмихвал на жената, говорил й утешително, но все пак тръгнал. Останал другият ангел, този с русата коса. И от него, жената разбрала, че трябва да отидат заедно на почивка да видят морето.

      Често се повтаря в сънищата й глас, който й казва, че трябва да стане хлебарка (професия).